Здравейте, мили момичета от този прекрасен, всеотдаен екип.

Моята „история“, започна през 2012 г.,когато след биопсия поставиха така непознатата за мен диагноза – ПОЛУЛУНЕН,ДИФУЗЕН ГЛУМЕРОЛОНЕФРИТ. Започнаха лечение във варненската болница „Св.Марна“.Редовен болничен престой ,непрестанни изследвания ,куртизонова терапия и терапия с Endoxan Крепеше ме надежда ,че ще се върне назад бъбречната недостатъчност.Но куртизона отдаде своите странични ефекти върху костите и зрението ми и през май.2014 лекуващите ми лекари решиха ,че трябва да се спре. Креатенина се катереше нагоре и през лятото на 2014 г.заговориха за диализа.Не вярвах ,че може да се стигне така бързо до тук и ми беше тудно да приема факта.За първи път тогава си дадох сметка ,че трябва да започна да мисля за трансплантация и вариантите за това. Семейството ми плътно застана зад мен .Имах вариант за донор от сестра ми или майка ми.За щастие и двете бяха готови за това.Насрочиха дата да поставяне на фистула във варненскта болница и да стартирам с диализата към края на м.октомври.Обсъждайки го със семейството ми сестра ми започна да се интерисува за трансплантация директно без да мина през диализата.Дълго време ми беше втълпявано от докторите във Варна,че за да се трансплантирам ,преди това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да мина на диализа поне 6 месеца.Разбирайки ,че това е момент ,който мога да избегна се свързах с моя приятелка -Тонка Стоилова ,с която се сближихме покрай пролежаванията си в болницата.Тя вече беше трансплантирана от няколко седмици в болница „ГАЗИОСМАН ПАША“-ИСТАНУЛ и се чувстваше чудесно.Свърза ме със Стоянка Ананиева, на която дължа ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО.Беше толкова внимателна през цялото време,Дори без да сме се виждали се доверихме една на друга и винаги ще съм признателна за това .От решението да замина за Турция до фактическото ми заминаване имаше само 2 седмици.Събрах много бързо сумата,която ми беше нужна .Сиси организира много бързо да ме приемат в клиниката в Турция и на 14,10,2014 ние потеглихме за Истанбул изпълнени с много надежда ,че ще се върна съвсем нов човек.

Пристигайки в клиника „ГАЗИОСМАН ПАША“-ИСТАНУЛ ,се запознах с проф.Гюркан Теллиоглу.Срещата с него ми вдъхна голяма надежда ,че всичко ще е наред и аз ще получа своят шанс за нов живот.А по късно се убедих и напълно в неговият и този на екипа му професионализъм и човечност.Безкрайно внимателни и безкрайно всеотдайни хора.Наложи се да направят 4 диализи за да подготвят организма ми ,тъй като креатинина беше скочил вече на 1200.Подложиха като първи вариант майка ми на изследвания ,но не се получи с нея.За щастие със сестра ми имахме добра съвместимост.И на 27,10 ,2014 бях успешно трансплантирана .Приех бъбрека и се възстановявах много бързо.Вече една година се увствам чудесно и живея своят нов ,щастлив живот благодарение на хората ,които ми помогнаха да стане това.Моята прекрасна сестричка ,екипа на „МЕДИ ГАРД“, Сиси, която беше неотлъчно до мен и разбира се професионалистите от екипа на проф. Гюркан Теллиоглу и самият той…БЛАГОДАРЯ ВИ!